На път за еврозоната Хърватия прие първия си бюджет в евро

Хърватия, която ще влезе в еврозоната на 1 януари, прие първия си бюджет в евро, като заложи в него дефицит от 2,3% от брутния вътрешен продукт въз основа на прогнозата за икономически растеж от 0,7% през 2023 г., предава Ройтерс.

Бюджетът беше приет със 77 гласа „за“ и 50 „против“ в 151-местния парламент.

„Това е първият деноминиран в евро бюджет на Хърватия“, заяви финансовият министър Марко Приморац при представянето на бюджетните планове.

„Въвеждането на еврото ще засили икономиката ни, ще бъде котва на стабилност, ще ни направи по-устойчиви и защитени от външни сътресения и кризи и ще допринесе за подобряването на инвестиционния климат“, каза Приморац пред депутатите.

През юли финансовите министри на страните членки на ЕС одобриха официално Хърватия, която е член на съюза от 2013 г., да стане 20-ия член на еврозоната от началото на 2023 г., като определиха обменен курс за влизането от 7,53450 хърватски куни за евро.

Премиерът Андрей Пленкович заяви, че бюджетът цели да смекчи последиците от икономическата, криза предизвикана от войната в Украйна, да задържи растежа и да запази социалната стабилност.

Общите бюджетни приходи се очаква да достигнат 24,9 млрд. евро, или ръст с 9% спрямо тази година, стимулирани основно от преките и косвените данъци, които се очаква да донесат 13,3 млрд. евро.

Разходите се очаква да са на ниво от 26,7 млрд. евро, което е ръст с 2,1 млрд. евро спрямо тази година, заради увеличаването на социалните и развойни програми на правителството.

Според прогнозите икономическият растеж от 5,7% тази година трябва да намалее до 0,7% през 2023 г., а държавният дълг се очаква да бъде намален до 67,9% от БВП спрямо 70,2% тази година. Инфлацията, която според прогнозите ще достигне 10,4% тази година, се очаква да се забави до 5,7% през 2023 г.

Депутатите от опозицията предложиха 430 поправки в бюджета, но правителството прие само десет от тях.